крояч

Речник на българския език

1. кроя̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. кроя̀чи, м. Занаятчия, който крои и шие или който само крои дрехи.

Грешни изписвания (1)

  • круяч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кро-яч
непълен член кро-я-ча
пълен член кро-я-чът
мн.ч. кро-я-чи
членувано кро-я-чи-те
бройна форма кро-я-чи
звателна форма кро-я-чо

2. Кроя̀ч географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Круяч