крос

Речник на българския език

крос съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кро̀сът, кро̀са, мн. кро̀сове, (два) кро̀са, м. Спортно бягане със или без препятствия по пресечена местност (в поле, ниви и др.). Пролетен крос. Участвам в колоездачен крос.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крос
непълен член кро-са
пълен член кро-сът
мн.ч. кро-со-ве
членувано кро-со-ве-те
бройна форма кро-са
звателна форма