критицизъм

Речник на българския език

критицѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Учение във философията, създадено от Кант, което отрича познаваемостта на света.
2. Разг. Критично отношение. Прекаляваш с твоя критицизъм.

Грешни изписвания (7)

  • кретецизам
  • кретецизъм
  • кретицизам
  • кретицизъм
  • критецизам
  • критецизъм
  • критицизам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-ти-ци-зъм
непълен член кри-ти-циз-ма
пълен член кри-ти-циз-мът
мн.ч. кри-ти-циз-ми
членувано кри-ти-циз-ми-те
бройна форма кри-ти-ци-зъ-ма
звателна форма