критикар

Речник на българския език

критика̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

критика̀рят, критика̀ря, мн. критика̀ри, м. Разг. Пренебр. Човек, който е склонен да критикува всичко, да вижда само лошите страни.

Грешни изписвания (3)

  • кретекар
  • кретикар
  • критекар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-ти-кар
непълен член кри-ти-ка-ря
пълен член кри-ти-ка-рят
мн.ч. кри-ти-ка-ри
членувано кри-ти-ка-ри-те
бройна форма кри-ти-ка-ри
звателна форма кри-ти-ка-рю