крепител

Речник на българския език

крепѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • крепитил
  • крипител
  • крипитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-пи-тел
непълен член кре-пи-те-ля
пълен член кре-пи-те-лят
мн.ч. кре-пи-те-ли
членувано кре-пи-те-ли-те
бройна форма кре-пи-те-ля
звателна форма