кремация

Речник на българския език

крема̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Изгаряне на трупове в специална пещ.
прил. кремацио̀нен, кремацио̀нна, кремацио̀нно, мн. кремацио̀нни.

Грешни изписвания (11)

  • кремацеа
  • кремацеъ
  • кремацея
  • кремациа
  • кремациъ
  • кримацеа
  • кримацеъ
  • кримацея
  • кримациа
  • кримациъ
  • кримация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-ма-ция
членувано кре-ма-ци-я-та
мн.ч. кре-ма-ции
членувано кре-ма-ци-и-те
звателна форма