краставичар

Речник на българския език

краставича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • краставечар
  • крастъвечар
  • крастъвичар
  • кръставечар
  • кръставичар
  • кръстъвечар
  • кръстъвичар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крас-та-ви-чар
непълен член крас-та-ви-ча-ря
пълен член крас-та-ви-ча-рят
мн.ч. крас-та-ви-ча-ри
членувано крас-та-ви-ча-ри-те
бройна форма крас-та-ви-ча-ри
звателна форма крас-та-ви-ча-рю