крайшник

Речник на българския език

крайшник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крайш-ник
непълен член крайш-ни-ка
пълен член крайш-ни-кът
мн.ч. крайш-ни-ци
членувано крайш-ни-ци-те
бройна форма крайш-ни-ка
звателна форма