крайник

Речник на българския език

кра̀йник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. кра̀йници, (два) кра̀йника, м. Крак у животните и крак или ръка у човека.
Горен крайник. — Ръка.
Долен крайник. — Крак.

Грешни изписвания (1)

  • крайнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. край-ник
непълен член край-ни-ка
пълен член край-ни-кът
мн.ч. край-ни-ци
членувано край-ни-ци-те
бройна форма край-ни-ка
звателна форма