кошник

Речник на българския език

ко̀шник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кошнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кош-ник
непълен член кош-ни-ка
пълен член кош-ни-кът
мн.ч. кош-ни-ци
членувано кош-ни-ци-те
бройна форма кош-ни-ка
звателна форма