кохезия

Речник на българския език

кохѐзия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Сила на привличане, на сцепление между молекулите на едно вещество.

Грешни изписвания (11)

  • кохезеа
  • кохезеъ
  • кохезея
  • кохезиа
  • кохезиъ
  • кухезеа
  • кухезеъ
  • кухезея
  • кухезиа
  • кухезиъ
  • кухезия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-хе-зия
членувано ко-хе-зи-я-та
мн.ч. ко-хе-зии
членувано ко-хе-зи-и-те
звателна форма