котарак

Речник на българския език

котара̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. котара̀ци, (два) котара̀ка, м.
1. Самецът на котката.
2. Прен. Пренебр. Похотлив мъж.

Грешни изписвания (3)

  • котърак
  • кутарак
  • кутърак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-та-рак
непълен член ко-та-ра-ка
пълен член ко-та-ра-кът
мн.ч. ко-та-ра-ци
членувано ко-та-ра-ци-те
бройна форма ко-та-ра-ци
звателна форма ко-та-ра-ко