косъм

мн. ко̀сми, (два) ко̀съма, м. Рогов нишковиден израстък по кожата на човек или животно. Косата ѝ е черна, тук-там с бели косми. Котешки косми.
прил. ко̀смен, ко̀смена, ко̀смено, мн. ко̀смени. Космена покривка.
• Виси на косъм. — В голяма опасност, в критично състояние. Животът му виси на косъм. Печалбата ми виси на косъм.
• Заглаждам косъма. — Разг. Поправям се, след като съм бил болен или много слаб.
• Цепя косъма на две. — Разг. Голям скъперник съм.