косач

Речник на българския език

коса̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. коса̀чи, м. Човек, който коси (сено).

Грешни изписвания (1)

  • кусач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-сач
непълен член ко-са-ча
пълен член ко-са-чът
мн.ч. ко-са-чи
членувано ко-са-чи-те
бройна форма ко-са-чи
звателна форма ко-са-чо

Връзки