коронация

Речник на българския език

корона̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Тържествена церемония за възлагане на короната на нов монарх; коронясване.

Грешни изписвания (23)

  • коронацеа
  • коронацеъ
  • коронацея
  • коронациа
  • коронациъ
  • корунацеа
  • корунацеъ
  • корунацея
  • корунациа
  • корунациъ
  • корунация
  • куронацеа
  • куронацеъ
  • куронацея
  • куронациа
  • куронациъ
  • куронация
  • курунацеа
  • курунацеъ
  • курунацея
  • курунациа
  • курунациъ
  • курунация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ро-на-ция
членувано ко-ро-на-ци-я-та
мн.ч. ко-ро-на-ции
членувано ко-ро-на-ци-и-те
звателна форма