коритце

Речник на българския език

коритце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рит-це
членувано ко-рит-це-то
мн.ч. ко-рит-ца
членувано ко-рит-ца-та