коритар

Речник на българския език

корита̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

корита̀рят, корита̀ря, мн. корита̀ри, м. Човек, който прави и/или продава корита, издълбани от дърво.

Грешни изписвания (3)

  • коретар
  • куретар
  • куритар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ри-тар
непълен член ко-ри-та-ря
пълен член ко-ри-та-рят
мн.ч. ко-ри-та-ри
членувано ко-ри-та-ри-те
бройна форма ко-ри-та-ри
звателна форма ко-ри-та-рю