коринтянин

Речник на българския език

коринтянин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • коринтънин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рин-тя-нин
непълен член ко-рин-тя-ни-на
пълен член ко-рин-тя-ни-нът
мн.ч. ко-рин-тя-ни
членувано ко-рин-тя-ни-те
бройна форма ко-рин-тя-ни
звателна форма ко-рин-тя-ни-но