кориандър

Речник на българския език

кориа̀ндър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

м., само ед. Едногодишно растение, отглеждано заради семената, които съдържат ценно етерично масло и се използват като подправка, както и в медицината.

Грешни изписвания (7)

  • кореандар
  • кореандър
  • кориандар
  • куреандар
  • куреандър
  • куриандар
  • куриандър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ри-ан-дър
непълен член ко-ри-ан-дъ-ра
пълен член ко-ри-ан-дъ-рът
мн.ч. ко-ри-ан-д-ри
членувано ко-ри-ан-д-ри-те
бройна форма ко-ри-ан-дъ-ра
звателна форма