корепетиторка

Речник на българския език

корепетѝторка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. корепетѝторки, ж. Жена корепетитор. Корепетиторка на голям хор.

Грешни изписвания (31)

  • корепетиторкъ
  • корепетитурка
  • корепетитуркъ
  • корепититорка
  • корепититоркъ
  • корепититурка
  • корепититуркъ
  • корипетиторка
  • корипетиторкъ
  • корипетитурка
  • корипетитуркъ
  • корипититорка
  • корипититоркъ
  • корипититурка
  • корипититуркъ
  • курепетиторка
  • курепетиторкъ
  • курепетитурка
  • курепетитуркъ
  • курепититорка
  • курепититоркъ
  • курепититурка
  • курепититуркъ
  • курипетиторка
  • курипетиторкъ
  • курипетитурка
  • курипетитуркъ
  • курипититорка
  • курипититоркъ
  • курипититурка
  • курипититуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-пе-ти-тор-ка
членувано ко-ре-пе-ти-тор-ка-та
мн.ч. ко-ре-пе-ти-тор-ки
членувано ко-ре-пе-ти-тор-ки-те
звателна форма ко-ре-пе-ти-тор-ке