кореняк

Речник на българския език

кореня̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. кореня̀ци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко.

Грешни изписвания (3)

  • кориняк
  • куреняк
  • куриняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-няк
непълен член ко-ре-ня-ка
пълен член ко-ре-ня-кът
мн.ч. ко-ре-ня-ци
членувано ко-ре-ня-ци-те
бройна форма ко-ре-ня-ци
звателна форма ко-ре-ня-ко