коренище

Речник на българския език

коренѝще съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. коренѝща, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения.

Грешни изписвания (15)

  • корениште
  • кореништи
  • коренищи
  • кориниште
  • кориништи
  • коринище
  • коринищи
  • курениште
  • куреништи
  • куренище
  • куренищи
  • куриниште
  • куриништи
  • куринище
  • куринищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-ни-ще
членувано ко-ре-ни-ще-то
мн.ч. ко-ре-ни-ща
членувано ко-ре-ни-ща-та