кордит

Речник на българския език

кордит съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-дит
непълен член кор-ди-та
пълен член кор-ди-тът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма