копулация

Речник на българския език

копула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. В биологията — полов процес при организмите — сливане на два полови индивида при низшите или на две полови клетки при висшите.
2. В ботаниката — присаждане, при което калемът и присадката имат еднаква дебелина.

Грешни изписвания (23)

  • кополацеа
  • кополацеъ
  • кополацея
  • кополациа
  • кополациъ
  • кополация
  • копулацеа
  • копулацеъ
  • копулацея
  • копулациа
  • копулациъ
  • куполацеа
  • куполацеъ
  • куполацея
  • куполациа
  • куполациъ
  • куполация
  • купулацеа
  • купулацеъ
  • купулацея
  • купулациа
  • купулациъ
  • купулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пу-ла-ция
членувано ко-пу-ла-ци-я-та
мн.ч. ко-пу-ла-ции
членувано ко-пу-ла-ци-и-те
звателна форма