копийце

Речник на българския език

копийце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пий-це
членувано ко-пий-це-то
мн.ч. ко-пий-ца
членувано ко-пий-ца-та