копеленце

Речник на българския език

копеленце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пе-лен-це
членувано ко-пе-лен-це-то
мн.ч. ко-пе-лен-ца
членувано ко-пе-лен-ца-та