коняр

Речник на българския език

коня̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

коня̀рят, коня̀ря, мн. коня̀ри, м. Човек, който се грижи за коне и отглежда коне.

Грешни изписвания (1)

  • куняр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-няр
непълен член ко-ня-ря
пълен член ко-ня-рят
мн.ч. ко-ня-ри
членувано ко-ня-ри-те
бройна форма ко-ня-ри
звателна форма ко-ня-рю