конюшня

Речник на българския език

коню̀шня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. коню̀шни, ж. Обор за коне. Към имението има конюшня с двайсет коня.

Грешни изписвания (3)

  • конюшнъ
  • кунюшнъ
  • кунюшня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-нюш-ня
членувано ко-нюш-ня-та
мн.ч. ко-нюш-ни
членувано ко-нюш-ни-те
звателна форма