конфузия

Речник на българския език

конфу̀зия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Неудобно положение; смущение. Получи се голяма конфузия от неговата нетактичност.
прил. конфу̀зен, конфу̀зна, конфу̀зно, мн. конфу̀зни. Конфузна ситуация.

Грешни изписвания (11)

  • конфузеа
  • конфузеъ
  • конфузея
  • конфузиа
  • конфузиъ
  • кунфузеа
  • кунфузеъ
  • кунфузея
  • кунфузиа
  • кунфузиъ
  • кунфузия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-фу-зия
членувано кон-фу-зи-я-та
мн.ч. кон-фу-зии
членувано кон-фу-зи-и-те
звателна форма