конфекция

Речник на българския език

конфѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Облекло, изработено серийно, по стандартни образци. Този завод произвежда конфекция за износ. Фабрика за мъжка конфекция.
2. Магазин за такова облекло.
прил. конфекцио̀нен, конфекцио̀нна, конфекцио̀нно, мн. конфекцио̀нни.

Грешни изписвания (11)

  • конфекцеа
  • конфекцеъ
  • конфекцея
  • конфекциа
  • конфекциъ
  • кунфекцеа
  • кунфекцеъ
  • кунфекцея
  • кунфекциа
  • кунфекциъ
  • кунфекция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-фек-ция
членувано кон-фек-ци-я-та
мн.ч. кон-фек-ции
членувано кон-фек-ци-и-те
звателна форма