конурбация

Речник на българския език

конурбация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Полицентрична форма на заселване, получена от сливане на големи градове и агломерации.

Грешни изписвания (1)

  • конурбациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-нур-ба-ция
членувано ко-нур-ба-ци-я-та
мн.ч. ко-нур-ба-ции
членувано ко-нур-ба-ци-и-те
звателна форма