контузия

Речник на българския език

конту̀зия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. конту̀зии, ж. Увреждане, нараняване от тъп удар. Получавам контузия. Лекувам контузия.
прил. конту̀зен, конту̀зна, конту̀зно, мн. конту̀зни. Контузна рана.

Грешни изписвания (11)

  • контузеа
  • контузеъ
  • контузея
  • контузиа
  • контузиъ
  • кунтузеа
  • кунтузеъ
  • кунтузея
  • кунтузиа
  • кунтузиъ
  • кунтузия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ту-зия
членувано кон-ту-зи-я-та
мн.ч. кон-ту-зии
членувано кон-ту-зи-и-те
звателна форма