контраход

Речник на българския език

ко̀нтрахо̀д съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • контрахот
  • контръхот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-ход
непълен член кон-т-ра-хо-да
пълен член кон-т-ра-хо-дът
мн.ч. кон-т-ра-хо-до-ве
членувано кон-т-ра-хо-до-ве-те
бройна форма кон-т-ра-хо-да
звателна форма