контраслух

Речник на българския език

ко̀нтраслу̀х съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • контръслух

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рас-лух
непълен член кон-т-рас-лу-ха
пълен член кон-т-рас-лу-хът
мн.ч. кон-т-рас-лу-хо-ве
членувано кон-т-рас-лу-хо-ве-те
бройна форма кон-т-рас-лу-ха
звателна форма