контрапункт

Речник на българския език

ко̀нтрапу̀нкт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • контръпункт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-пункт
непълен член кон-т-ра-пун-к-та
пълен член кон-т-ра-пун-к-тът
мн.ч. кон-т-ра-пун-к-то-ве
членувано кон-т-ра-пун-к-то-ве-те
бройна форма кон-т-ра-пун-к-та
звателна форма