контрапозиция

Речник на българския език

контрапозиция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • контрапозициъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-по-зи-ция
членувано кон-т-ра-по-зи-ци-я-та
мн.ч. кон-т-ра-по-зи-ции
членувано кон-т-ра-по-зи-ци-и-те
звателна форма