контракция

Речник на българския език

контра̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. контра̀кции, ж.
1. Спец. В медицината — свиване на мускулатурата, обикн. на вътрешни органи. Контракции на матката.
2. Спец. В езикознанието — съкращаване, стягане на думата за сметка на някои нейни части.

Грешни изписвания (11)

  • контракцеа
  • контракцеъ
  • контракцея
  • контракциа
  • контракциъ
  • кунтракцеа
  • кунтракцеъ
  • кунтракцея
  • кунтракциа
  • кунтракциъ
  • кунтракция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рак-ция
членувано кон-т-рак-ци-я-та
мн.ч. кон-т-рак-ции
членувано кон-т-рак-ци-и-те
звателна форма