контрактация

Речник на българския език

контракта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. контракта̀ции, ж. Сключване на контракт.

Грешни изписвания (23)

  • контрактацеа
  • контрактацеъ
  • контрактацея
  • контрактациа
  • контрактациъ
  • контръктацеа
  • контръктацеъ
  • контръктацея
  • контръктациа
  • контръктациъ
  • контръктация
  • кунтрактацеа
  • кунтрактацеъ
  • кунтрактацея
  • кунтрактациа
  • кунтрактациъ
  • кунтрактация
  • кунтръктацеа
  • кунтръктацеъ
  • кунтръктацея
  • кунтръктациа
  • кунтръктациъ
  • кунтръктация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рак-та-ция
членувано кон-т-рак-та-ци-я-та
мн.ч. кон-т-рак-та-ции
членувано кон-т-рак-та-ци-и-те
звателна форма