контраиндикация

Речник на българския език

ко̀нтраиндика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • контраендекацеа
  • контраендекацеъ
  • контраендекацея
  • контраендекациа
  • контраендекациъ
  • контраендекация
  • контраендикацеа
  • контраендикацеъ
  • контраендикацея
  • контраендикациа
  • контраендикациъ
  • контраендикация
  • контраиндекацеа
  • контраиндекацеъ
  • контраиндекацея
  • контраиндекациа
  • контраиндекациъ
  • контраиндекация
  • контраиндикацеа
  • контраиндикацеъ
  • контраиндикацея
  • контраиндикациа
  • контраиндикациъ
  • контръендекацеа
  • контръендекацеъ
  • контръендекацея
  • контръендекациа
  • контръендекациъ
  • контръендекация
  • контръендикацеа
  • контръендикацеъ
  • контръендикацея
  • контръендикациа
  • контръендикациъ
  • контръендикация
  • контръиндекацеа
  • контръиндекацеъ
  • контръиндекацея
  • контръиндекациа
  • контръиндекациъ
  • контръиндекация
  • контръиндикацеа
  • контръиндикацеъ
  • контръиндикацея
  • контръиндикациа
  • контръиндикациъ
  • контръиндикация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-ин-ди-ка-ция
членувано кон-т-ра-ин-ди-ка-ци-я-та
мн.ч. кон-т-ра-ин-ди-ка-ции
членувано кон-т-ра-ин-ди-ка-ци-и-те
звателна форма