контразаповед

Речник на българския език

ко̀нтраза̀повед съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • контразаповет
  • контразаповит
  • контразапувет
  • контразапувит
  • контръзаповет
  • контръзаповит
  • контръзапувет
  • контръзапувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-за-по-вед
членувано кон-т-ра-за-по-вед-та
мн.ч. кон-т-ра-за-по-ве-ди
членувано кон-т-ра-за-по-ве-ди-те
звателна форма