контрадикция

Речник на българския език

контрадѝкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • контрадикцеа
  • контрадикцеъ
  • контрадикцея
  • контрадикциа
  • контрадикциъ
  • контръдикцеа
  • контръдикцеъ
  • контръдикцея
  • контръдикциа
  • контръдикциъ
  • контръдикция
  • кунтрадикцеа
  • кунтрадикцеъ
  • кунтрадикцея
  • кунтрадикциа
  • кунтрадикциъ
  • кунтрадикция
  • кунтръдикцеа
  • кунтръдикцеъ
  • кунтръдикцея
  • кунтръдикциа
  • кунтръдикциъ
  • кунтръдикция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-дик-ция
членувано кон-т-ра-дик-ци-я-та
мн.ч. кон-т-ра-дик-ции
членувано кон-т-ра-дик-ци-и-те
звателна форма