контестация

Речник на българския език

контеста̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • контестацеа
  • контестацеъ
  • контестацея
  • контестациа
  • контестациъ
  • контистацеа
  • контистацеъ
  • контистацея
  • контистациа
  • контистациъ
  • контистация
  • кунтестацеа
  • кунтестацеъ
  • кунтестацея
  • кунтестациа
  • кунтестациъ
  • кунтестация
  • кунтистацеа
  • кунтистацеъ
  • кунтистацея
  • кунтистациа
  • кунтистациъ
  • кунтистация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-тес-та-ция
членувано кон-тес-та-ци-я-та
мн.ч. кон-тес-та-ции
членувано кон-тес-та-ци-и-те
звателна форма