контактьор

Речник на българския език

контактьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. контактьо̀ри, м. Лице, което претендира, че осъществява връзки с извънземни същества.

Грешни изписвания (3)

  • контъктьор
  • кунтактьор
  • кунтъктьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-так-тьор
непълен член кон-так-тьо-ра
пълен член кон-так-тьо-рът
мн.ч. кон-так-тьо-ри
членувано кон-так-тьо-ри-те
бройна форма кон-так-тьо-ри
звателна форма кон-так-тьо-ре