консумация

Речник на българския език

консума̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изразходване на нещо за задоволяване на потребности или за функциониране. Консумация на хляб. Консумация на гориво. Консумация на духовни ценности. Консумация на електрически ток.
2. Храна и напитки, продадени в заведение за обществено хранене. Консумацията в събота е най-голяма.
прил. консуматѝвен, консуматѝвна, консуматѝвно, мн. консуматѝвни. Консумативни материали.

Грешни изписвания (23)

  • консомацеа
  • консомацеъ
  • консомацея
  • консомациа
  • консомациъ
  • консомация
  • консумацеа
  • консумацеъ
  • консумацея
  • консумациа
  • консумациъ
  • кунсомацеа
  • кунсомацеъ
  • кунсомацея
  • кунсомациа
  • кунсомациъ
  • кунсомация
  • кунсумацеа
  • кунсумацеъ
  • кунсумацея
  • кунсумациа
  • кунсумациъ
  • кунсумация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-су-ма-ция
членувано кон-су-ма-ци-я-та
мн.ч. кон-су-ма-ции
членувано кон-су-ма-ци-и-те
звателна форма