констипация

Речник на българския език

констипа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — запек. Предизвиквам констипация. Водя до констипация.

Грешни изписвания (23)

  • констепацеа
  • констепацеъ
  • констепацея
  • констепациа
  • констепациъ
  • констепация
  • констипацеа
  • констипацеъ
  • констипацея
  • констипациа
  • констипациъ
  • кунстепацеа
  • кунстепацеъ
  • кунстепацея
  • кунстепациа
  • кунстепациъ
  • кунстепация
  • кунстипацеа
  • кунстипацеъ
  • кунстипацея
  • кунстипациа
  • кунстипациъ
  • кунстипация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-ти-па-ция
членувано кон-с-ти-па-ци-я-та
мн.ч. кон-с-ти-па-ции
членувано кон-с-ти-па-ци-и-те
звателна форма