констелация

Речник на българския език

констела̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Стечение на обстоятелства, положение.

Грешни изписвания (23)

  • констелациъ
  • констелацеа
  • констелацеъ
  • констелацея
  • констелациа
  • констилацеа
  • констилацеъ
  • констилацея
  • констилациа
  • констилациъ
  • констилация
  • кунстелацеа
  • кунстелацеъ
  • кунстелацея
  • кунстелациа
  • кунстелациъ
  • кунстелация
  • кунстилацеа
  • кунстилацеъ
  • кунстилацея
  • кунстилациа
  • кунстилациъ
  • кунстилация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-те-ла-ция
членувано кон-с-те-ла-ци-я-та
мн.ч. кон-с-те-ла-ции
членувано кон-с-те-ла-ци-и-те
звателна форма