консистория

Речник на българския език

консисто̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • консестореа
  • консестореъ
  • консесторея
  • консесториа
  • консесториъ
  • консестория
  • консистореа
  • консистореъ
  • консисторея
  • консисториа
  • консисториъ
  • кунсестореа
  • кунсестореъ
  • кунсесторея
  • кунсесториа
  • кунсесториъ
  • кунсестория
  • кунсистореа
  • кунсистореъ
  • кунсисторея
  • кунсисториа
  • кунсисториъ
  • кунсистория

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-сис-то-рия
членувано кон-сис-то-ри-я-та
мн.ч. кон-сис-то-рии
членувано кон-сис-то-ри-и-те
звателна форма