консистѐнция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. Степен на плътност, на гъстота или мекост на разтвори или вещества. Полутечна консистенция.
Грешни изписвания (23)
- консестенцеа
- консестенцеъ
- консестенцея
- консестенциа
- консестенциъ
- консестенция
- консистенцеа
- консистенцеъ
- консистенцея
- консистенциа
- консистенциъ
- кунсестенцеа
- кунсестенцеъ
- кунсестенцея
- кунсестенциа
- кунсестенциъ
- кунсестенция
- кунсистенцеа
- кунсистенцеъ
- кунсистенцея
- кунсистенциа
- кунсистенциъ
- кунсистенция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-сис-тен-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кон-сис-тен-ци-я-та | |
| мн.ч. | кон-сис-тен-ции | |
| членувано | кон-сис-тен-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |