консигнация

Речник на българския език

консигна̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Начин на търгуване, при който търговецът продава стоката срещу уговорена отстъпка. Приемам стока на консигнация. Предлагам стока на консигнация.

Грешни изписвания (23)

  • консегнацеа
  • консегнацеъ
  • консегнацея
  • консегнациа
  • консегнациъ
  • консегнация
  • консигнацеа
  • консигнацеъ
  • консигнацея
  • консигнациа
  • консигнациъ
  • кунсегнацеа
  • кунсегнацеъ
  • кунсегнацея
  • кунсегнациа
  • кунсегнациъ
  • кунсегнация
  • кунсигнацеа
  • кунсигнацеъ
  • кунсигнацея
  • кунсигнациа
  • кунсигнациъ
  • кунсигнация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-сиг-на-ция
членувано кон-сиг-на-ци-я-та
мн.ч. кон-сиг-на-ции
членувано кон-сиг-на-ци-и-те
звателна форма