консервация

Речник на българския език

консерва̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Запазване на произведения на изкуствата, на книги и др. чрез специална обработка. Правя консервация. Картината ще се подложи на реставрация и консервация.

Грешни изписвания (23)

  • консервацеа
  • консервацеъ
  • консервацея
  • консервациа
  • консервациъ
  • консирвацеа
  • консирвацеъ
  • консирвацея
  • консирвациа
  • консирвациъ
  • консирвация
  • кунсервацеа
  • кунсервацеъ
  • кунсервацея
  • кунсервациа
  • кунсервациъ
  • кунсервация
  • кунсирвацеа
  • кунсирвацеъ
  • кунсирвацея
  • кунсирвациа
  • кунсирвациъ
  • кунсирвация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-сер-ва-ция
членувано кон-сер-ва-ци-я-та
мн.ч. кон-сер-ва-ции
членувано кон-сер-ва-ци-и-те
звателна форма